Малките и големите неща... колко е ограничено това степенуване.Нима в съзерцаването на залеза,изгрева,звездите,морето и природата въобще не можеш да преживееш върховно чувство на екстаз и единение с Вселената?Нима в сливането с музиката и аромата на дъжда няма хипнотичен транс,въздействие и Път към Душата ти?Нима в очите и усмивката на едно дете не можеш да се изгубиш?Обикновени малки неща са като че ли...даже сме забравили да ги забелязваме- каква ирония.

Големите неща в живота ни... лично благополучие,пари,власт,коли,имоти и измамно щастие... или големите ни проблеми в реалния живот.Все големи неща... поредния трик и мръсен номер в който да си тотално уязвим.Дали сме по- нещастни в загубата на всичко изброено по-горе или в загубата на здраве или близък човек или роднина.И след загуба на близък човек осъзнаваме колко пъти сме пропуснали да му кажем когато сме можели-Обичам те! Ей така за всеки случай,защото никой не знае кога ще е за последно... Две прости слова,отнемащи 3 скъпоценни секунди от живота ни заедно с прегръдката...Две прости слова в които е побран цял един живот и съзнание...Но уви и това не правим залисани и обсебени в „големите неща” в живота ни...

И така вторачени в собствения си егоцентризъм отминава живота ни...отминават миговете в забрава.Гоним щастие,успехи,известност,кариера,пари,благополучие,власт... И за какво е всичко това?Къде ще го занесем?Живеем и взимаме решения единствено вторачени в илюзорни представи зависещи единствено и само от едно човешко общество,отрекло напълно всичко останало освен себе си.Стигнало до абсурда и да отрича самото себе си до жестокост непозната и в животинския свят.Чудна отправна точка – няма какво да се добави към това...

Е да ама всички така правели,всички така говорели и казвали,всички така мислели...Че то след време както е тръгнало ще има глоби или данък за това че се усмихвам дори...

И идва момент в който човек си задава въпроса-кое е важното в живота ми.Кои са големите и важни неща и кои са малките несъществени,мимолетни такива.

Така или иначе всеки решава за себе си в своя избор какво ще следва в бъдещето си.Ако някой реши да живее в планината и да изследва живота на червените мравки – как и кой ще го спре?Нуждите?Ще се справи и ще намери начин ако силно го пожелае.Уви друго се получава винаги...

Всеки човек се изправя и пред съдбоносни избори в живота си.И блокира в размисли,съмнения и постоянни преценки –за и против,или и дали...неспособен да се раздели с малките ,,големи’’ неща в живота си. И пропуска момента на правилния избор поради динамично променяща се ситуация.Почти винаги в такива моменти човек трябва да избере леко,бързо и инстинктивно правилния път.В подходящия момент...Източника на отговора е в нас самите... интуицията,предварителната работа и постигната нагласа на Духа и съзнанието в синхрон.Тогава няма съмнения,терзания или каквито и да е чуденки...Всеки човек с опит и постигнато интуитивно съзнание и знание знае кой е правилния избор абсолютно винаги без капка съмнение.Правилния избор не е най-удобния или този с най-малко щети и проблеми... а най-трънливияи затънтен възможен и вземащ от теб нещо с което Създателя е преценил че трябва да се разделиш защото ти пречи и замъглява съзнанието.И знай – ако направиш грешния избор,след време пак ще си в същата повтаряща се ситуация докато се научиш,докато направиш правилния избор...само времето,обстоятелствата и залога се променят...мизата се вдига с времето и упорството ти...

Ще кажеш – е да бе... хайде сега да загубя всичко в живота си...

Не е да загубиш всичко... а по скоро да загубиш мимолетните преходни такива...Така си принуден да махнеш боклука ако си се помайвал досега,да се изчистиш от ненужен товар който те спъва и спира постоянно в живота ти.Да изчисти от теб всеки възможен елемент заради който си обект на завист,омраза или друго негативно въздействие отправено към теб...Добродетел,качество,състояние,връзка,приятелство коитото имат нужда от непрекъснати грижи,внимание и енергични усилия нямат истинска природа и са преходни,мимолетни и изкуствени в същността си.Истинските неща имат за основа естествения ход на Вселената и живеят,съществуват и растат от нейната сила и същност в Хармония и синхрон с Нея.Истинските неща нямат нужда и от грам внимание или енергия и усилия от теб...но ги има около теб и в теб въпреки всичко и съществуват сами за себе си.

Тук изниква въпроса за съзвездието негативни емоции,състояния около теб и в теб които съществуват наистина от самосебе си... Дори и те са истински по своята същност и замисъл.Тях ги има за да можеш да направиш контраста между черно и бяло...за да избереш свободно,има ги заради идеята за естествено изчистване на нивата от бурени... и както бурена расте и задушава всичко около себе си дори и своите събратя по вид...така и негативните състояния в хората гарантират самоунищожението им и подсилват определени личности избрали да са на върха на веригата... Моля –избора е ваш... Да силата я има и в черното...в другия полюс,но тя е временна по своята мощ и е само разрушителна... Разрушението е част от по-голямата картина –огледалния образ на Съзиданието... и да го мразим или не това разрушение – няма значение – него ще го има винаги според Замисъла...Дори и врагът ти изправил се срещу теб в Случайността в битката ти показва само слабите места защото те удря там където най-боли... удря те там където си уязвим за да те повали.За теб той е черна сила която те хвърля в негативни състояния и предизвиква само вихър от черни унищожителни мисли... Но ако се вгледаш в ситуацията по малко по-различен начин ще осъзнаеш че врагът ти прави голяма услуга... показва ти къде си уязвим.Врагът те удря именно в най-скъпите за теб неща...но не може да ти открадне изгрева или залеза,не може да ти открадне чувството в теб когато съзерцаваш звездите или дъжда...Врагът често ти е пратен не за да те унищожи... а за да ти напомни Пътя ако си се отклонил,за да ти покаже слабите места или за да те изпита Създателя дали си Достоен за продължението подготвено за теб.И докато не изчистиш съзнанието си от излишните неща и състояния ще имаш слабости и ще ти се пращат врагове и изпитания по Пътя само които да те вразумяват...Има и светли личности които в Любовта и Състраданието си говорят,викат,крещят,карат се,наставляват,учат,действат и страдат с непонятно за повечето хора Себеотрицание... но не ги чуват,остават глухи за тях улисани във всекидневието и преследване на тотален егоизъм и абсурдно благополучие което се плаща с цената на залагане на нови капани и уязвимости в бъдещето си.Не биват чувани подобни хора докато не го заболи или загуби нещо наистинна ценно и истинско в живота си някой...Защото има градация и в тези изпитания в които си подложен за да се Осъзнаеш.Първо губиш познати,после приятели,следват работа,семейството и накрая е вече здравето където си изправен лице в лице със Смъртта и там няма шега.Описани са хиляди случаи на неизлечимо болни отписани от медицината и доизживяващи живота си в дома които са оздравели сами.Именно изцелението идва тогава когато човека се Осъзнае.И Душата се отказва да си тръгва от тялото и остава оценила жертвите и усилията на съзнанието.Най-накрая чута от съзнанието.А избора и възможностите винаги съществуват някъде във времето преди да е станало късно... Често са ми казвали – Да, ти беше прав като ми говореше преди време... Е и какво от това?-отговарям аз... Нали вече изпи горчивата чаша на своя избор...?В късогледството си мнозина не разбират че споря,говоря или убеждавам не заради спора и собственото си тщестлавие и значимост... а заради нещо съвсем друго...заради нещо което стои пред тях в бъдещето като проблемен избор и възможност който виждам ясно...като начертан вектор и е само въпрос на време да стигнат до този момент който може и да е съдбоносен за тях...

Имало е моменти в моя живот когато сърцето мълчи раздвоено и то... когато разума няма отговор,когато и Душата си не мога да разбера правилно въпреки че ми говори.... и тогава търся отговор при децата – най-чистите и непорочни съзнания на планетата ни...’’Като децата да сте,тяхно е царството небесно’’ – Иисус Христос.Свеждам въпроса си до прости избори и понятия така че детето да може да ги разбере и го питам... В техните очи и думи можеш да видиш как те гледа и ти говори Ангелът пратен в трудност.Защото никой не е оставен и забравен сам тук на тази Земя и реалност...