В предишната схема умишлено не беше представена онази част от бойното осигуряване, която е свързана с информационните дейности – военни комплекси за радиоразузнаване (радиопрослушване) и заглушаване, печатници за отпечатване на листовки или апаратура – симулатор на мобилни ретранслатори, която изпраща на украинските бойци провокативни SMS съобщения и др.

И така, нека опитаме да пресметнем какви са годишните разходи на Русия за информационно осигуряване на войната в Донбас.

В самото начало трябва да направим няколко уточнения: информационните дейности на Русия в Украйна включват целия спектър на руско влияние с използването на средства за комуникация. Допускаме, че може да сме пропуснали някои детайли, тъй като спектърът от инструменти за информационно влияние е доста широк. Целта ни е да видим цялостната картина на руската информационна война, която се води в рамките на окупацията на райони в Донбас, както и на информационната експанзия на Русия в Европа.

Да започнем с бойното осигуряване на руско-терористичните войски в Донбас:

а) руски средства за радиоелектронна борба /РЕБ/, забелязани в зоната на провеждане на антитерористичната операция /АТО/:

три комплекса за РЕБ „Ртуть-БМ” (код 1Л262Э – предназначен за заглушаване на комуникациите и радиоуправляеми взриватели в диапазона 95 – 420 МХц) – всеки на стойност 70 милиона рубли;

комплекс за РЕБ „Красуха-4” (код 1РЛ257 – за прикритие на райони от радиолокационно откриване, както и за противодействие на самолети за далечно радиолокационно откриване и управление и на безпилотни летателни апарати) – 258 млн. руб.;

комплекс „Борисоглебск-2” (код РБ-301Б – за разузнаване и заглушаване на мобилна връзка и радиовръзка в диапазона 1,5 – 1000 МХц) – 500 млн. руб.;

б) средства за радиоразузнаване, забелязани в зоната на АТО:

комплекс за радиоразузнаване „Торн” – 100 млн. руб.;

безпилотен комплекс „Орлан 10” (с бордови комплекс за РЕБ „Леер-3” за заглушаване на мобилни мрежи GSM) – 336 млн. руб.;

в) средства за психологическа борба, забелязани в зоната на АТО:

изготвяне на листовки и вестници – 10 млн. руб. годишно (0,2 млн. щатски долара)

Подкрепа за проруските идеологически движения в окупираните райони на Донбас („Свободен Донбас”, „Донецка република”, „Опора”, „Мир за Луганска област”, „Новорусия”, „Югоизток”, „Лугански икономически съюз” и др.) – около 80 млн. руб. годишно.

Подкрепа за регионалните проруски медии:

а) телевизионни канали („Луганск-24”, „Новороссия TV”, „1 республиканский телеканал”, „Оплот ТВ”, „ЮНИОН-ДНР”, „АР-ТВ”) – около 180 млн. руб. годишно;

б) интернет онлайн телевизии „Первый Республиканский – ДНР ТВ”, „Информбюро”, „Патриотические Силы Донбасса”, „News-Front” и други – около 5 млн. руб. годишно;

в) FM-радио („Радио Новороссии”, „Радио ДНР”) – около 5 млн. руб. годишно.

г) излъчване на пакет руски федерални телевизионни канали и радиостанции – 2 млн. руб. годишно;

д) печатни издания („ХХІ век”, „Муниципальная газета”, „Голос народа” и др.) – около 1 млн. руб. годишно;

ж) електронни медии (lugansk-online.info, novorosinform.org, komitet.net.ua, dnr.today, rusvesna.su. и др.) – около 1 млн. руб. годишно;

Лесно може да се изчисли, че годишните разходи от руския федерален бюджет за информационни дейности, пропагандиращи сепаратизма в окупираните райони на Донбас, възлизат на 274 млн.руб. годишно (5,5 млн. щатски долара).

Същевременно стойността на бойната техника, пристигнала в Украйна от Русия, е 1,4 млрд. руб. (25 млн. щатски долара).

Освен в Донбас, Русия води информационна кампания и в европейското информационно пространство. Разностранните и широкомащабни методи за информационно влияние свидетелстват за намерението на Кремъл да създаде в Европа проруска аудитория, която в бъдеще да бъде използвана като информационна платформа за собствените му външнополитически интереси.

Преди всичко трябва да бъде отбелязана дейността на руската система за медийно влияние:

а) ВГТРК /Общоруската национална телевизионна и радио компания/ (включва телевизионните канали „Россия-1”, „Россия-2”, „Россия-24”, „РТР-Планета”, „EuroNews”; интернет проектите „Россия”, Вести.ru, Страна друзей, Digitalrussia.tv, Страна.ru и други) е изразходвала през 2014 г. 52,9 млрд. руб. (около 1,3 млрд. щатски долара).

Преди няколко месеца в анексирания Крим с подкрепата на ВГТРК започна да излъчва Обществената кримскотатарска телевизионна и радио компания, която включва телевизионния канал „Миллет” и радиостанцията „Ватан седасъ”. Според приблизителни разчети, за 2015 година за нуждите на ВГТРК са планирани около 55 млрд. руб., от тях за специалната програма „създаване на обективен образ на Русия в чужбина” – 12,2 млрд. руб. и още 3,5 млрд. руб. за финансиране на международната дейност;

б) Международна информационна агенция „Россия сегодня” (телевизия Russia Today, агенция за видео новини Ruptly, международно интернет студио Sputnik, РИА Новости, сайт Ria.ru и други) – в сравнение с 2014 г. еувеличила разходите си с 41 %. Това е свързано с откриване на офис на компанията RT в Лондон и със започването на денонощно излъчване на френски и немски език. Освен това, към агенция „Россия сегодня” бяха присъединени радиостанцията „Голос России” и агенцията „РИА Новости”. Според официални данни:

– бюджетът на Russia Today през 2014 г. е около 500 млн. долара.

– бюджетът на РИА Новости и информационна агенция „Sputnik” през 2014 г. е почти 4,5 млн. долара.
Според различни данни, общият бюджет на международната информационна агенция „Россия сегодня” за 2015 г. е 650 млн. долара.

в) Руският „Първи канал” („Първи канал. Световна мрежа”). На базата на този канал е създаден „Первый Балтийский канал”, който работи в Латвия („ПБК Латвия”), Естония („ПБК Эстония”) и Литва („ПБК Литва”).

Освен това, по силата на договор с шведската фирма SES „Первый Балтийский канал” заплаща излъчването на сигнала към спътник и излъчване чрез кабелните телевизионни мрежи в балтийските държави. За всички тези цели руският „Первый канал” през 2014 г. е получил от бюджета 150 млн. щатски долара. За 2015 г. каналът е получил почти същите средства плюс допълнително финансиране от 3,5 млрд. руб. (64 млн. щатски долара), които би трябвало да покрият разликата в разходите в резултат на девалвацията на рублата;

г) холдинг Газпром-медиа (включва телевизионните канали „НТВ”, „ТНТ”; сателитната телевизия „НТВ-ПЛЮС”; радиостанциите „CИТИ-FM”, „Эхо Москвы”, „Авторадио”, „101.ru”; издателството „Семь дней”; киностудиите „НТВ-кино” и „Централ Партнершип”; сайтовете Rutube и Now.ru и др.) – финансирането му се извършва чрез корпорацията „Газпром”. В настоящия момент „Газпром-Медиа” се разширява чрез стартиране на излъчването на нови канали. Приблизително пресметнато, ежегодното финансиране на медия холдинга е около 300 млн. щатски долара;

д) Национальная Медиа Группа (НМГ) се самопозиционира като частенмедиа холдинг. НМГ включва: телевизионните канали „Пятый канал”, „РЕН ТВ”, „LifeNews TV”; вестник „Известия”, сайта LifeNews.ru; студията „Русская служба новостей”.

Финансирането се осигурява чрез бенефициенти на холдинга – фирма „Согаз”, банка „Россия” и „Сургутнефтегаз”. Каналът „LifeNews” принадлежи частично (49 %) на НМГ и получава финансиране от фирма „Сургутекс”. Приблизително пресметнато, ежегодното финансиране на „Национальная Медиа Группа” е минимум 300 млн. щатски долара;

ж) Russia Beyond the Headlines – международен издателски проект на „Российская газета”, който излиза периодично с безсплатни печатни и електронни допълнения към най-известни световни издания на 16 езика (The Washington Post (САЩ), The New York Times (САЩ), The Daily Telegraph (Великобритания), Le Figaro (Франция), Sьddeutsche Zeitung (Германия), The Economic Times (Индия), Folha de Sao Paolo (Бразилия), La Repubblica (Италия), JoongAng Ilbo (Южна Корея), China Business News (Китай) и др.).
Финансирането на проекта се извършва в рамките на бюджета на „Российская газета” и може да възлиза на около 10-12 млн. щатски долара.

Като цяло, за дейността на руската система за медийно влияние Кремъл изразходва ежегодно 2 626 000 000 щатски долара.

Огромна роля по отношение на информационното влияние играят руските средства за интернет комуникация:

Руските социални мрежи „Одноклассники”, „ВКонтакте” и „Мой Мир”, както и месинджърите „Агент Mail.Ru” и „ICQ” от 2014 г. са изцяло концентрирани в ръцете на руската интернет компания Mail.Ru Group. Образно казано, всички те образуват единна социална интернет платформа под един общ „чадър”.

Mail.Ru Group се ръководи от близкия до Кремъл руски олигарх Алишер Усманов (45 % акции).

Приблизително финансирането на руската социална интернет платформа може да възлиза на около 50 млн. щатски долара ежегодно.

Кремълското влияние в областта на софтуера и интернет мрежата се реализира от няколко добре известни групи:

– „Лаборатория Касперского” – работи за интересите на ФСБ на Русия с „активни мероприятия” в Интернет;

– проект „Киберберкут” – група руски хакери, които качват в интернет материали от хаквания. Според някои данни организацията „Киберберкут” епроект на руските специални служби;

– специални подразделения за киберсигурност към ФСБ, МВР, МО и други структури – финансират се за сметка на тези структури.

Приблизително финансирането на групите руски хакери може да възлиза на около 100 млн. щатски долара ежегодно.

Освен това, в Русия функционира и обширна организация от интернет тролове, създатели на необходимите постове в социалните мрежи. Техните офиси са разположени в различни региони на Руската федерация: в селищата Олгино (Санкт Петербург), Яблоновский (Република Адигея), Перекатний (Република Адигея), Зельоний город (Нижегородская обл.), както и в градовете Белгород, Рязан, Хабаровск, Калининград и др.
Най-известна сред тези организации е „Интернет изследвания” ООД (гр. Санкт-Петербург). Усреднените разходи за възнаграждения на 3 000 оператори в социалните мрежи из цялата Руска федерация възлизат на 1 800 000 000 рубли (32,4 млн. щатски долара).

Общите разходи за влияние в областта на софтуера и интернет са в размер на 132 400 000 щатски долара ежегодно.

Руската система за социално формиране на общественото мнение е представена от ВЦИОМ (Всероссийский центр изучения общественного мнения), изследователска агенция Евразийский монитор, социологична служба Фонд Общественное Мнение, аналитичен център „Левада-центр” и други.

Тези структури са в основата на моделирането на необходимото мнение на аудиторията чрез резултатите от социални изследвания.

В Украйна ВЦИОМ и негови структури действаха при подготовката за „кримския референдум” през 2014 г. и „изборите” в анексирания Крим.

За да изглеждат неговите социологични проучвания правдоподобно, ВЦИОМ създаде „под своя егида” Кримски републикански институт за политически и социологични изследвания, на чиито данни се позоваваше при обявяването на резултатите от плебисцита. А през лятото на 2015 г. в „ЛНР” и „ДНР” фактически едновременно възникнаха два центъра за социологични изследвания с еднакво название – „Особый статус” /Специален статут/, които също „диктуват общественото мнение” в окупираните региони.

Дейността на руските субекти за формиране на общественото мнение многократно може да бъде забелязана и в чужбина при публикуването на резултатите от техните изследвания в местните медии.

Приблизителното финансиране от страна на Кремъл за провеждането на поръчкови социологични проучвания, както и за издръжката на създадените и контролирани от него структури в окупираните райони може да възлиза на около 100 млн. щатски долара ежегодно.

Обществено-националното влияние в чужбина се извършва главно чрез Федералната агенция по въпросите на страните от ОНД, както и чрез организацията, защитаваща интересите на гражданите на РФ, живеещи в чужбина – Россотрудничество, която има представителства в 80 страни.

„Россотрудничество” е подразделение на руското МВнР. По официални данни, през 2013 г. са предоставени почти 330 млн. щатски долара за провеждане в чужбина на мероприятия за прилагане на „мека сила”. Може да се предположи, че през 2014 г. са направени аналогични разходи. А през 2015 г. правителството на РФ е увеличило финансирането на проекти на „Россотрудничество” за насърчаване на изучаването на руски език с 2 млрд. рубли (36 млн. щатски долара).

Освен това, формирането на необходимия обществен, политически и бизнес климат в чужбина се извършва чрез граждански институции и правителствени фондове, които действат като неправителствени организации. Задачата им е приобщаване на чуждестранната аудитория към руската култура, история и политика. Главно място сред тях заемат:

Неправителствена организация Фондация „Русский мир” /Руски свят/ – занимава се с популяризиране на историята, езика и културата в различни страни по света. Учредители на Фондацията от страна на Руската федерация са МВнР на РФ и Министерството на образованието и науката на РФ. Тази неправителствена организация работи във всички страни в Европа и ОНД. Ежегодният й бюджет е 750 милиона рубли плюс около 10 млн. рубли (15,2 млн. щатски долара) за финансиране на интернет телевизия и радиостанция „Русский мир”.

Неправителствена организация Фондация за подкрепа на обществената дипломация „А. М. Горчаков” – има за цел подобряване на външнополитическия имидж на Русия. Фондацията е учредена от МВнР на Русия. Организацията оказва подкрепа на чуждестранни медии и сайтове, предоставя финансова, методическа и организационна помощ на руски организации в чужбина. Фондация „А.М. Горчаков” подкрепя проекта „Народна дипломация”, който в момента действа в страните от бившия социалистически лагер. Ежегодният бюджет на Фондацията е 55 млн. руб.(1,1 млн. щатски долара).

Сдружение с нестопанска цел „Руски съвет по международните въпроси в сферата на външната политика и международните отношения”. Учредено е от МВнР на РФ, Министерството на образованието и науката на РФ, Руската академия на науките, Руския съюз на индустриалците и предприемачите и информационната агенция „Интерфакс”. Сдружението е един от инструментите на руската обществена дипломация и „мека сила” в Европа и света. Главната задача на съвета е формирането на необходимото обществено мнение и тестване на настроенията на елита и обществото в различни страни относно руските политически интереси. Ежегодният бюджет на съвета е около 5 млн. щатски долара.

Неправителствена организация Фондация за историческа перспектива е създадена с цел финансиране на европейския и американския филиали (съответно в Париж и Ню Йорк) на Института за демокрация и сътрудничество. Дейността на института е фокусирана върху разпространението на руските идеи в света и оказване на съдействие при провеждането на руската външна политика в сферата на международните отношения, геополитиката, историята и медиите. Ежегодният бюджет на фондацията е около 3 млн. щатски долара.

Така общите ежегодни разходи на Москва за обществено-национално влияние в чужбина възлизат на 390 300 000 щатски долара.

Влияние върху обществата в чужбина чрез националистически и ултрарадикални движения – осъществява се чрез създаването на канал за комуникация между Кремъл и ръководствата на определени европейски обществено-политически организации: „Front National” (Франция), „UKIP” (Великобритания) „BNP” (Великобритания) „AfD” (Германия), „Jobbik” (Унгария), „Latvijas Krievu savieniba” (Латвия), „Атака” (България), „Forza Italia” (Италия) и други. Много от тях имат представители в парламентите на своите страни и в Европейския парламент. Кремъл финансира не само тяхната дейност и предизборните им кампании, но и техните медии (вестници, телевизии).

Към тази категория явно може да бъде причислен и опитът на Кремъл да разпространи в чужбина руското рокерско движение начело с московската организация „Нощните вълци”. Очевидната им цел е да намерят съмишленици в чужбина и да създадат нови канали за комуникация в интерес на руската политика.

По приблизителни изчисления Кремъл изразходва за подобни дейности минимум 200 млн. щатски долара.

***

Виждаме, че Москва използва за своите информационни кампании пълната гама от инструменти на информационната война – от военна техника в Донбас до средства за „меко влияние” върху обществото в чужбина.

Може да се пресметне, че Руската федерация ежегодно изразходва не по-малко от 3 500 000 000 долара за информационни кампании.

А ако вземем предвид факта, че през последните три години руската информационна машина работи с максимална мощност, става ясно какво е имал предвид американският конгресмен Ден Майк, споменавайки сумата от девет милиарда долара, които Русия е изразходвала за своята информационна война.

Информацията, че руският бюджет за 2016 г. „за подкрепа на медиите” уж ще бъде съкратен, следва да се възприема като евтин популизъм – щом информационната машина на Кремъл вече е задействана, просто не е възможно тя да бъде спряна рязко. Нещо повече, пропагандните програми на Кремъл не са закрити, а са разтеглени във времето. „С цел намаляване на бюджетните разходи” крайният срок на действието им е отложен.

Вячеслав Гусаров, експерт по сигурността на информацията в Центъра за военно-политически изследвания, организация „Информационна съпротива”

informnapalm.org/bg/