Преброявайки печалбите и обобщавайки получения опит, специалистите на един от ключовите мозъчни центове на Запада - британският (юдомасонко-сатанински) Тавистокски институт за човешки отношения направили в 1920-те години фундаменталния извод: използването на терора прави човека подобен на дете, при което рационално-критическата функция на мисленето се прекъсва, а емоционалният отзвук на различни ситуации е предсказуем и изгоден за манипулатора-терорист. Затова контролът над нивото на тревожност на личността позволява да се контролират големи социални групи.

Тавистокският институт «израства» от Тавистокската клиника, създадена през 1921 г. за лечение на лица, получили контузии по време на Първата световна война. Някои особености в поведението им заинтересували специалистите в областта на управлението на масовото съзнание. Структурата била непосредствено под патронажа на британското кралско семейство в лицето на херцог Джордж Кентски (1902-1942) и английските (еврейски) спецслужби. По време на Втората световна война клиниката станала ядро на Управлението на психиатриите на британската армия, ръководел я бригадният генерал Джон Рис Роулингс.

Като резултат от изследванията в периода между световните войни било създаването на теорията за масовото «промиване на мозъци» с цел промяна на социалните и индивидуалните ценности, управляващи развитието на обществото. Едно от най-важните направления на дейността станало изучаването на тоталитарните култове и секти в историческа перспектива, като средство за контрол над обществото.

В началото на 30-те години Тависток установил тесни отношения с Франкфуртската школа (създадена от европейската (юдейска) олигархия за разработване на критичен анализ на културата от неофройдистски позиции). В хода на Втората световна война специалистите и учените от Франкфуртската школа и Тавистокския институт координирали усилията си в рамките на американските структури, занимаващи се с воденето на психологическа война (такива като Комитета за национален морал и Стратегическите бомбардировъчни служби).

Една от ключовите фигури в изследванията станал основателят (под егидата на все същия Тавистокски институт) на Харвардската психологическа клиника и Института за социални изследвания, емигриралият от нацистка Германия в САЩ, доктор Курт Левин. По време на Втората световна война той работел в Управлението на стратегическите служби (преобразувано впоследствие в ЦРУ), където се занимавал с проблемите на пропагандата, военната психология, лидерството във военните подразделения и др.п. В тези години организирал Общество за психологическо изследване на социалните проблеми, към публикациите на което, посветени на психологическите аспекти на войната, проявил интерес лично президентът на САЩ. Именно Левин разработил плана за «въздушен терор», реализиран от САЩ и Британия през 1942-1945 г. в небето над Германия. Основна цел на жестоките бомбардировки били масовите убийства на градското население.

При това бомбите на съюзниците разрушавали не военната инфраструктура, а преди всичко немските градове с жените, децата и старците. Трябвало да се «тероризира» бойния дух на немците, да се сломи волята за съпротива на немските войници чрез масовите убийства на техните жени, деца и родители. Венец на тази практика на свръхтерор по време на Втората световна станал атомното унищожение в 1945 г. на нищожните от военна гледна точка цели - Хирошима и Нагасаки, известни само с наличието на голяма православна община (справедливостта изисква да отбележим, че само в немския Дрезден англосаксонците унищожили повече хора от атомната бомбардировка на Хирошима и Нагасаки). Разработките на Левин били използвани от американците още в цяла поредица войни и конфликти (Виетнам, Югославия и т.н.). Но областта на тяхното използване е много по-широка. И освен военния аспект има, така да се каже, цивилен аспект.

В частност, в труда «Перспективи на времето и морала» («Time Perspective and Morale»), който, според западни изследователи «представлява ръководство по смазване на моралния дух на нациите и на отделните лидери», Курт Левин посочва: «Един от главните методи за смазване на моралния дух посредством стратегията на страха (терор) се състои в точното съблюдаване на следната тактика: трябва да се държи човека в състояние на неопределеност относно неговото сегашно положение и това, което може да го очаква в бъдеще. Освен това, ако частните колебания между сурови дисциплинарни мерки и обещанието за добро отношение заедно с разпространяването на противоречиви новини прави когнитивната структура на ситуацията неясна, човек губи представа дали да предприеме някакъв конкретен план към желаната цел, или, обратното, да се отдалечи от нея. В такива условия дори онези личности, които имат ясни цели и са готови да рискуват, се оказват парализирани от силен вътрешен конфликт по отношение на това, което трябва да направят».

В наши дни се създава впечатлението, че това откритие активно се използва, например, след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ и 7 юли 2005 г. в Англия за оправдаването на агресиите срещу Афганистан и Ирак. В американското общество масовата психоза се поддържа от съобщения за мощно биологическо оръжие («сибирска язва» и др. страшни неща, от които уж дори е умрял един човек), в английското - с помощта на, по чудесен начин оказала се много слаба, «втора поредица» от взривове (този път един човек действително е умрял, по-точно го застреляли нервни полицаи, «парализирани от силен вътрешен конфликт»).

Защо е нужно това? През последните десетилетия - време на грандиозна революция в развитието на производителните сили, в основата на която е автоматизацията на производството, в Европа фактически е ликвидирана работническата класа. Днес тиражирането на всеки образец на стока се произвежда от автомати, които се контролират от един оператор. Всичко, което изисква ръчен труда, е хвърлено в Азия. Това промени положението на елита в света. Ако в миналото, при всеки строй, за да поддържа собственото си благополучие, елитът е трябвало да експлоатира множество хора, то сега нуждата от квалифицирани работници, на които се е държало производството в индустриалната епоха, изчезва. Сега в отговор на стачките в Европа и САЩ цели отрасли могат спокойно да бъдат прехвърлени в Китай, Южна Корея, Тайланд… Изчезва и необходимостта от поддържането и запазването на начина на живот на масовата средна класа. Съответно, на дневен ред стои пълният демонтаж на социалната държава.

Вече в началото на 2000-те г. съществуващите модели на социално устройство бяха напълно изкоренени, а западното общество се оказа на прага на всеобща системна криза. Трябва да се отбележи, че именно към септември 2001 г. вследствие на дългогодишната си целенасочена дейност Международният валутен фонд успя да постигне икономиките на всички големи държави едновременно да се окажат на ръба на тежка криза…

В тези условия става неизбежна рязката социална диференциация в целия свят по сценария, отработен в 1990-те години в постсъветското пространство. След социалната се извършва диференциация териториална: елитът започна да създава свои анклави - добре защитени и отделени от останалия свят места за живеене за «новите руски» («новите европейци» и т.н.), за да се предостави на периферията да върви надолу без негово участие. Светът от средата на XXI век най-вероятно ще представлява мрежа от благополучни анклави (Новият Север), обкръжени от територия на киберфавели (Новият Юг). За да се види нещо подобно, достатъчно е да се погледнат Ню Йорк, неблагоустроената част на Лос Анжелис, живеещите свой живот в Европа афро-арабски и турски сегменти, Париж, Марсилия, арабската част на която в действителност не се управлява от френските власти…

Но бялото население на Запада не е готово доброволно да се откаже от социалните завоевания на миналото. В Европа афери в духа на Гайдар и Чубайс няма да минат: там тях бързо ще ги оценят и ще ги тикнат зад решетките, а разрушение на икономиката няма да допуснат. За да се реши тази «трудност», е необходимо да се създаде у населението комплекс за непълноценност, да бъде то тероризирано, да го принудят да приеме новите стандарти на живот. За това е необходима сила, достатъчно масова и агресивна, която, без да жали себе си, да се хвърли да налага новия начин на живот на европейците. Такова инструментално средство стана ислямизмът - сигнал за настъплението на който бяха атентатите от 11 септември 2001 г.

Фонд Стратегической Культуры, 24.07. 2012

http://literaturensviat.com/?p=61793

превод: Литературен свят