Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери  

“Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже Истината, но би го направил с Любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение!

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо важно в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.”

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Когато разберем смисъла на тази молитва, ще станем по-добри, докато узреем да го искаме истински. Прегръдки!

Но кога ще стане това?

Това е прекрасно изложение на хуманистичния идеал под формата на Молитва. Дали и доколко Екзюпери е теист или атеист в случая е несъществено. При гениите единството на тези две противоположности има битие, недостижимо за съзнанието на нас обикновените хора. От всичките ценности и норми, които съдържа Молитвата, за мен най ценна е: „Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.” Според мен много беди хората и човечеството като цяло не биха преживели, ако притежаваха в достатъчна степен това ценно умение да различават същественото от несъщественото.

за този кментар. Четейки го се замислих: теист или атеист е Екзюпери. Не знам. Но си спомних една случка от преди много години. Дядо ми беше инвалид и се занимаваше с изкупуване на вторични суровини. Носеха му и хартии. В един вързоп с книги открих "Малкия принц". Бях дете, тя изглеждаше като книга за деца и я прочетох. Не знам какво съм разбрала тогава, но си я запазих, а после в младостта си вече я знаех наизуст.
Когато повярвах в Бога, си казах: "Езюпери е чакал Малкия принц да се завърне на змята, както аз чакам Исус..."
А дали Екзюпери е имал това предвид, не знам, но много се впечатлих, когато открих Молитвата.

В комунистическата марксистка идеология погрешно бе привнесен атеизмът на природонаучния философски материализъм, за когото "сакралното" не съществува. За мъчително освобождаващото се от догматизма Марксово учение сакралното е и ще бъде основна ценност. В това ще се изразява тъждеството на комунистическата идеология с всичките съвременни религии. На тази основа ще се изгражда духовността на един нов свят, свободен от антагонистичните противоречия на хилядолетната история на човешкия род. Различието ще се свежда до различие в понятията - научни, донаучни, ненаучни, псевдонаучни - за природата на сакралното.

как стигнахте до този извод. Защото никъде не съм чула или чела подобно нещо.
1. Допирни точки между комунизма и християнството съм намерила само в: "Човек за човека е брат" и още по отношение на собствеността: "От всеки според способностите, всекиму според нуждите" - така казва комунизмът, така пише и в Библията. Иначе комунисти вярващи не познавам; обратното - комунистите са върли атеисти.
2. В НСР (Новия световен ред), който ни се очертава като бъдеще, липсата на антагонистични противоречия в човечеството едва ли може да се нарече свобода. Шепа хора ще управляват "под ботуш и дуло". Животът ще бъде непоносим, ще настанат жупелни времена и тогава ще дойде Пришествието - така пише в Библията. Многото изпълнени пророчества в нея (и не само те) ми дават основание да вярвам, че и това ще се сбъдне.

Уважаема госпожо,
Питате: „Любопитно ми е как стигнахте до този извод. Защото никъде не съм чула или чела подобно нещо.” Ще в отговоря, цитирайки мой коментар към пост „Защо не вярвате” на блогъра lyuliak, който той все още не е пествал. „Гласувах положително, въпреки че съм комунист-марксист, а това значи и атеист. Моят атеизъм обаче е различен от атеизма на множеството марксистки школи и направления, възникнали след Маркс. Коренът на различието е в отношението към или в разбирането на природата на „ИДЕАЛНОТО”. За Маркс идеалното ИМА РЕАЛНО битие като модус на все още непознат на науката атрибут на субстанцията. Тук Маркс се проявява като последовател на Спиноза. За мнозинството марксисти идеалното НЯМА РЕАЛНО битие, а е само ОТРАЖЕНИЕ на обективната действителност в съзнанието-познание, или дори в мозъка на човека. Това разбиране е безкритично приета основна догма от идеологията на домарксовия буржоазен природонаучен материализъм, който Маркс преодоля.
Развитието на информационните технологии показа и доказа на практика, че информацията е нечий модус, който, за разлика от различните си носители, също като идеалното, има РЕАЛНО битие, без да е материален, т. е. без да притежава протяжност. Намиращата се все още в пелени философска теория на информацията ще открие въпросния атрибут на субстанцията. Аз смятам, че той е феномен, наричан „ВИРТУАЛНОТО” или „ВИРТУАЛНОСТ”. Най-точният му превод на български е терминът „възможност”.
Написал съм три поста, посветени специално на тази тема: http://jelezov.blog/politika/2013/10/26/informaciiata-i-idealnoto-kato-modusi.1197081; http://jelezov.blog/drugi/2012/06/30/syobshtenie-za-nauchno-otkritie.974250; http://jelezov.blog/technology/2009/03/26/bitie-na-ideal-noto.313633”

Отговарям на конкретните ви въпроси.
1. Широко прието е разбирането, че РАННОТО християнство е комунистическа идеология, определение, което се основава на един от основните му принципи: ОБЩНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО. Този комунизъм Маркс нарича „Груб комунизъм”. За това може да се прочете в най-важното му философско произведение „ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ ОТ 1844 г.”, гл. „КОМУНИЗЪМ”, бълг. изд. т. 42, с. 106-119; рус изд. с. 113-127. В рунет са публикувани всичките томове от произведенията ва Маркс и Енглс.
2. На „НСР (Новия световен ред), който ни се очертава като бъдеще,…” е посветил статията „КАПИТАЛИЗМЪТ Е МЪРТЪВ: ЗАДАВА СЕ "НОВ РОБОВЛАДЕЛСКИ СТРОЙ" видният руски икономист и философ проф. Валентин Катасонов, който е и искрено вярващ православен християнин. Виж: http://jelezov.blog/politika/2015/10/29/kapitalizmyt-e-myrtyv-zadava-se-quot-nov-robovladelski-stroi.1403150
Извинявам се за отегчението, което вероятно ще ви причини преобширният ми коментар!

Благодаря ви за загубеното време да ми отговорите. Аз съм обикновен човек; не е по силите ми да прочета и осмисля толкова много философска информация. Опитах да прочета статията на проф. Катасонов, но и нея я попрехвърлих, за да добия представа за какво става въпрос. Разбрах, че нищо хубаво не ни чака. Излиза, че вашите очаквания за "тъждество на комунистическата идеология с всичките съвременни религии и на тази основа да се изгрди духовността на един нов свят, свободен от антагонистичните противоречия на хилядолетната история на човешкия род", са утопия.
Или нещо пак не съм разбрала - извинете за невежеството ми.

Госпожо Вандела,
За мен е удоволствие да обменям мисли с човек, който може и желае да приема и осмисля идеи, различни от неговите собствени убеждения. Разбирането ви за възможната утопичност на идеите, които изложих, има отношение към дихотомията „детерминизъм – индетерминизъм”. Марксистите-догматици приемат, че Марксовото учение е детерминистично по лапласовски. И когато това влезе в крещящо противоречие с действителността, се превръщат във върли индетерминисти (волунтаристи). Според тях Маркс е открил законите на общественото развитие и следователно е детерминист. Истината е друга. Маркс откри, че Човекът със силите, които му е дала природата, ТВОРИ ВТОРА ОЧОВЕЧЕНА ПРИРОДА вън и вътре в собственото си тяло. Това той прави в обществото и за обществото, т. е. в Очовечената природа, в която се появява и развива „идеалното” като модус на виртуалния атрибут на субстанцията. Жан Пол Сартър, за разлика от Енгелс, смята, че едва развитието на Втората природа придобива диалектичност. Бог, в който вие вярвате и Богът на Екзюпери и Ботев е един и същ. Това е Човекът-творец, който в детството на човечеството е създал Бог по свой образ и подобие. С казаното до тук, не се стремя да ви превърна в атеист от съществуващия модел, Това, зная, е невъзможно. Желая само да ви убедя, че, оставайки искрено религиозна, е възможно да повярвате в идеята за Богът-Човек и/или Човекът-Бог като висша Ценност и мяра на всички ценности. Появата на "нов робовладелски строй" е реално възможна. Такава е господстващата в момента тенденция в развитието на света. Но е не по-малко реално възможна и другата тенденция - победа на социализма в глобален план. През тази и следващата години в КНР има вероятност да се случат събития, които ще ни вдъхнат оптимизъм за съдбата на човечеството.

Благодаря.




И така: две възможности - или нов робовладелски строй, или победа на социализма. Тъй като няма никаква база за доказване нито на едната, нито на другата вероятност, трябва да приемем и двете с вяра; един в едната, друг - в другата. Виждам, че вие вярвате в по-добрата алтернатива и даже очаквате в следващите две години събития, които ще вдъхнат оптимизъм за съдбата на човечеството. Би било чудесно!
Аз основавам моята вяра на Бога, Който не лъже. В Библията, която е отвореното Му писмо до човечеството и е написана от боговдъхновени пророци, се казва следното: Когато грехът и животът на земята станат непоносими за човечеството, Господ ще сложи край на съществуванео на планетата. Това е лошата новина. Добрата е, че Бог е предвидил спасение на тези, които пожелаят (и се заинтересуват как става това). До тук не виждам възможност за победа на социализма в глобален план (според Библията). Но когато Исус Христос дойде отново на земята и я обнови, ТОГАВА Той ще създаде "един нов свят, свободен от антагонистичните противоречия на хилядолетната история на човешкия род" и спасените ще живеят в него.
Ами...това е.
За всичко се иска вяра. И за това, което пише в Библията, и за това, което пише в книгите, които вие четете. Всеки си избира в какво да вярва.

Снегът е бял, пухкав и чист. Желая ви прекрасна зима!

Ако позволите: какви събития се очакват в КНР през тази или слеващата година?

Струва си, мисля, да се ЗАПОМНИ "Молитвата" на Егзюпери, не много популярна, щом я срещам за първи път. Странно изглежда на тоя фон, че си струва да се прочете и ДИАЛОГЪТ между ДВАМА вярващи по (колко) различен начин. Г-н Железов говори за САКРАЛНО у Маркс, което е фундаментално-ново за познатите ми марксически философски възгледи. В тълковния речник тая дума означава по-скоро божествено или свещено. У Железов изглежда повече духовно и човечно. Но, доколкото помня, Исус отговаря на прекия въпрос - коя е най-голямата Божия заповед - че това е "Да обичаш Бога И ДРУГА, П О Д О Б Н А НА НЕЯ, - да обичаш ближния си". Явно е много дълбока материя, защото на следващия ПРЯК въпрос - Кой е моят ближен - Исус отговаря с притчата за добрия самарянин, която поражда още повече въпроси... Обичам да цитирам шегата на Маркс, че той не е марксист. Шега ли е? Защото една МОГЪЩА ВЯРА е Д У Х ЪТ на делото на тоя невероятен човек, живял само 65 години, принуден веднъж да кандидатства за писарушка, и отхвърлен заради...нечетлив почерк. Търпял мизерия, унижения, погребвал деца, пази Боже, и умрял с великата си ВЯРА.
ПП: Любопитен детайл, може би фундаментален...
Молитвата на Егзюпери е в ПЪРВО лице ЕДИНСТВЕНО число. А Христос ни е посъветвал да се молим с неговата молитва, т.н. "Отче Наш", която е в първо лице МНОЖЕСТВЕНО число. Факт, който може да бъде тълкуван в цяла книга. Ще си позволя само едно изречение. Множественото число ИЗКЛЮЧВА да се молим егоистично или, по-лошо, във вреда на другиго, за отмъщение и т.н.