Постинг
22.07.2014 22:19 -
Я мОа сА зАпра, мА трЕбе ли?
Автор: studopor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1709 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2014 22:21
Прочетен: 1709 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 22.07.2014 22:21
"Ако не се беше родил синът ми, сигурно до сега щях да съм излежала доста хора" - това каза днес една позната докато бяхме на кафе с нея и с жена ми. Да й завиди човек! За това, че има син. Нямам предвид клишето "Искам първородното ми дете да е момче" или нещо от сорта. Завиждам й (напълно благородно, разбира се) за това, че има някой, който да я спре да не направи глупост. Аз обаче нямам син. И дъщеря нямам. Имам само жена си, майка си и сестра си. До момента не съм претрепал никого, но след седмица като тази се чудя - дали няма да ми падне пердето именно, заради някоя от тези три жени, останали в живота ми.
В началото на седмицата отиваме (със споменатата ми вече жена) да пазаруваме в кварталния супермаркет. Срещу него има Т-образно кръстовище. Главната улица и в нея се включва малка квартална уличка. Има много такива в българските градове. Ъглите на тротоара са скосени, за да могат да са в улеснение на инвалиди и майки с детски колички. Квартала ни е в ремонт в момента, та тротоара е нов и е помислено и за тези 2 прослойки от обществото. И тук изскача типичната българщина!
Представете си, че от главната завивате на дясно, за да влезете в междублоковата уличка. Не можете да се движите в своето платно, защото точно на ъгъла са паркирани една пред друга 2 коли. За да направите маневрата, трябва да навлезете в насрещното движение, макар и в подобна малка уличка, но от друга страна, нямате видимост дали от там не изскача някой. 50-50! "Койт" игрАй пИчйели, койт" нИ игрАй - нИ пичйели", както е казал Д-р. Хонорис Кауза Христо Стоичков...! Парадокс втори: точно върху рампата е паркиран бус. Т.е. - ако сте с инвалидна количка или майка, която бута в количка детето си, трябва да преминете препятствието, наречено "бордюр". Независимо дали ще слизате или се качвате от тротоара. Как ще стане това - шофьорите не ги интересува! Ваш проблем!
Днес бях в ТУБ-диспансера, за да ми направят манту. Не съм туберкулозен. За здравна книжка ми трябва. Изобщо няма да разглеждам подробно факта, че на регистратурата служителката вместо "Добър ден", започна да ми се тросва. Бях изпратен троснато към трета стая, кабинета в дясно по коридора. Отивам там, а преди мен 5-6 човека. Питам - всички чакат. Във въпросния кабинет освен манту се прави и ЕКГ и ФИД (функционално изследване на дишането). Сядам на кушетката, питам има ли човек вътре, отговарят ми "Ами няма никого. Заключено е. Чакаме от 2 чАса". Един от хората споделя как е бил пред кабинета в 09:15. Поглеждам часовника си - показва 11:05. Заприказвахме се с хората. Оказва се, че от 4тия етаж, д-р. Дойчев ги изпраща (с хвърчащо листче!!!) да им направят ФИД. Процедура, която става за 5-6 минути. Долу няма никой. Д-р. Дойчев си тръгва в 12:00 на обяд. Хората се притесняват, че няма да могат да се вместят в работното му време.
Най-сетне един от чакащите, признавам, не бях аз, отива на регистратурата, за да попита що за безобразие е това и няма ли начин някой в този диспансер да ни обърне внимание. Връща се заедно със същата, която ми се троскаше. Тя смрънква нещо от сорта на "Хайде, аз ще ви направя изследванията, защото ми писна и на мене вече през 5 минути някой да идва и да ме пита къде е докторът от 3-та стая!!!"...
Без извинение, ама БАХТИ И БЕЗОБРАЗИЕТО!!! Извинете, госпожо от регистратурата, че отнемаме от ценното ви работно време, през което Вие се борите с повратностите на съдбата, опитвате се да изнамерите Панацеята, Философския камък или вършите друго някое посилно само на Бог дело!!! Извинявам се, че ни се налага да си направим манту, ФИД или ЕКГ, защото сме болни, стари или просто ни трябват тия простотии за здравна книжка, че да можем да работим в склад, в кафене или на бар, за да се издържаме!!!
След точно 10 минути се пръква от някъде и бездарницата, дето 2 часа е била в 15-минутна почивка за кафе... Почти в един глас й казваме "Ми то вече е отключено", когато си вади ключовете, за да влезе в кабинета. Получаваме усмивката, която може да ни даде само човек, дето е успял да скатае 2 чАса.
Докато чакам реда си, покрай нас минава друга здравна работничка (неизвесно с какъв ранг, статут или на какъв пост). Носи цяла папка с рентгенови снимки и досиета... И кафе. Хили се и върви по коридора редом с друга своя колежка. Пропуснах да спомена, че докато се разиграва цялата тази пародия на здравеопазване, жена ми е на четвъртия етаж и чака ред пред кабинета на д-р. Дойчев. Чака, за да влезе за 2 минути и въпросния да напише на хвърчащо листче: "Ет. 1, каб. 3; ФИД". Без печат, без подпис, без нищо...! Това, читателю, можеш да го свършиш и ти. Без значение дали си тираджия, полицай, общ работник или мивкаджия.
Та докато жена ми чакала, хората там пък се оплаквали, че си чакат какво? Чакат си картоните и рентгеновите снимки. Чакали били 4 чАса онези, които били дошли първи. Ако сте чели внимателно, може би се сещате, че споменах за една здравна работничка (не знам дали е лекарка или санитарка, за това я наричам така), която върви по коридора с папка рентгенови снимки и картони + кафе. Загряхте ли сега от къде идва дамата, какво е правила до момента и защо са чакали кретените пред кабинета на Дойчев?
"Кретени" казах, да! Точно кретени! Защото трябва да си кретен, за да чакаш четири шибани часа някой, дето си пие кафето, а се предполага, че е на работа! Само и единствено кретени биха търпяли безропотно тази гавра - да се юрнеш сутрин рано, да си направиш изследване дето става за 5 или 6 минути, че да можеш да отидеш да си вършиш и другата работа, пък ония амсалак в диспансера да си пие кафето, докато го чакат 15 човека! Кретен и добитък само може да търпи така и нищо да не каже!
Междувременно моето манту е готово, жена ми също е взела безценното листче от Дойчев и отиваме отново пред 3-ти кабинет, за да може там да й направят ФИД. Пред кабинета няма никой, вратата е заключена и вътре няма нигоко... Още едно момче идва за същото изследване. След 5 минути идва и онази, дето е скатала 2 чАса. Жена ми влиза. Аз се заговарям с момчето, защото пича ме пита "много ли се чака". Обяснявам му, че самото изследване не трае дълго, но трябва да успее да дойде, когато и на лекарката й се работи. Обяснявам му как работното й време приключва и или ще го претупа, или ще му каже, че си отива да дойде в друг ден. Той естествено не ми повярва.
След известно време жена ми излиза. Младежа се засилва да влиза, но е вече 11:31 и от вратата, рошавата глава (явно изтощена от работа) процежда: "Аз съм до единайсе и половина. Приключвам за днес. Ако искате питайте на регистратурата дали там няма да има някой, който да Ви поеме"....
WTF?! (WTF = "What The Fuck...?", т.е. "Какво по дяволите?") Същата тази, дето 2 чАса я нямаше на работа, си следи супер-стриктно за края на работното време!! От моя страна се чу единствено "Вие приключвате, ама 2 чАса не бяхте на работа". Не, че това ще я трогне, но е единственото, което мога да направя за нея по законен ред. Нямам намерение да я лежа. А да - упътих и момчето до регистратурата и му показах коя точно "здравна работничка" трябва да го претупа.
От там - в съда, за да си извадя свидетелство за съдимост. Не съм осъждан - КАКВА ИЗНЕНАДА!!! Поне все още не съм! След още няколко изцепки като днешните, може и по телевизията да ме дават...
Таксата за мизерната хартийка (свидетелството тоест) е 5лв. Да, но понеже съда работи със Си-Банк, от Си-Банк ми одържат, явно за транзакцията, още 4лв. В каква държава, питам аз, таксата на банката е почти колкото таксата към институцията!!! Разбирам да е лев, лев и петдесет, хайде два - в криза сме. Ама четири лева за такса от пет...!!! Някак си не ми е много нормално! Тази транзакция става по цифров път, не носят парите пеша до централния клон на банката! За какво са тия пари?! "Ама тя всяка банка си определя сама тарифите" - хубаво, ама защо тогава трябва да платя на касата в съда, където има само Си-Банк? Договор имало между съда и конкретната банка. Добре, ама това не се ли нарича монопол? Не може ли да отида в друга банка, да дам там банковата сметка на съда и те да преведат петте лева? ще ми одържат, то ясно, ама няма да е толкова много!
Да... Блазе й на познатата ми, че има какво да я спира, че да не излежи някого. Питам се обаче - когато някой ден майка ми почине (поради една или друга причина - то в България вече нищо не се знае), когато сестра ми се омъжи и има кой да се грижи за нея и на жена ми й се случи нещо също толкова нелепо, както случките от нешния ден - дали тогава ще има кой или какво да ме спре, че да не излежа някого? Ами ако не е само един човек? "Що пък да не ми падне пердето и да не вляза с един гранатомет в диспансер като днешния? Защо не взема бухалката и не се кача при съседа, дето ми тропа? Защо да не подпаля буса, дето паркира на рампата за инвалиди?
