Постинг
21.07.2014 22:31 -
СВОБОДНА ВОЛЯ
Свободната воля не се определя с "трябва".
Свободната воля се определя с "искам".
Ако аз почиствам, прегръщам, помагам... защото "трябва", то тогава аз не почиствам, не прегръщам и не помагам, но аз - при условие, че не искам това, но все пак го правя - се страхувам, мразя, гневя се...
Всяко "трябва" е мой враг.
Свободната воля не е желание. Свободната воля е господар на всички желания. Затова е свободна - защото над нея няма никакъв господар.
Всяко "не мога без" е убиец на свободната воля; всяко пристрастяване, всяка привързаност.
Но какво е свободната воля - самоопределяне. САМОопределяне!
Когато искам да упражня свободната си воля, само и единствено аз трябва да съм си авторитет. Когато упражнявам свободната си воля, аз я упражнявам абсолютно независимо. Това ще рече, че аз я упражнявам без "трябва", но и без "искам в замяна" каквото и да било; каквото и да било! Аз действам така, просто защото искам така и смисълът на моето действие се изчерпва в самото действие, без да гони никаква цел. "Защото така искам" е смисълът и той може да бъде толкова върховен, че да свали и страха от смъртта.
Когато определям свободната си воля или какво да мисля, изричам и правя, аз си казвам:
"Защото искам аз да съм такъв, защото искам аз да съм това, защото искам светът, в който живея, да е такъв и всичко това да е такова завинаги. Искам моята вечност да е като мен самия."
За свободната воля няма друг мотив, за нея няма оправдание, няма извинение. Мотивът й е "Аз искам да съм такъв, каквато ще е моята вечност".
Сега вече целият свят може да застане срещу мен. Какво може да ме накара да остана верен на свободната си воля, ако светът ме заплаши със смърт? - Вярата. Коя вяра? - Вярата в самия мен, вярата в свободата, вярата във волята; не желанието, не страха, не догмата...
Желанията са свързани с този свят, те са свързани със страха, омразата и гнева, те са свързани с "трябва".
Волята е свързана с мен.
Ако аз съм отдаден изцяло на желанията, аз нямам свободна воля, волята ми е поробена от желанията и те ме консумират. Отдаден съм на "не мога без" и прибягвам към "трябва", за да имам... Но аз вече не искам така!
Аз искам...
А какво искаш ти, каква искаш да е твоята вечност?
Свободната воля се определя с "искам".
Ако аз почиствам, прегръщам, помагам... защото "трябва", то тогава аз не почиствам, не прегръщам и не помагам, но аз - при условие, че не искам това, но все пак го правя - се страхувам, мразя, гневя се...
Всяко "трябва" е мой враг.
Свободната воля не е желание. Свободната воля е господар на всички желания. Затова е свободна - защото над нея няма никакъв господар.
Всяко "не мога без" е убиец на свободната воля; всяко пристрастяване, всяка привързаност.
Но какво е свободната воля - самоопределяне. САМОопределяне!
Когато искам да упражня свободната си воля, само и единствено аз трябва да съм си авторитет. Когато упражнявам свободната си воля, аз я упражнявам абсолютно независимо. Това ще рече, че аз я упражнявам без "трябва", но и без "искам в замяна" каквото и да било; каквото и да било! Аз действам така, просто защото искам така и смисълът на моето действие се изчерпва в самото действие, без да гони никаква цел. "Защото така искам" е смисълът и той може да бъде толкова върховен, че да свали и страха от смъртта.
Когато определям свободната си воля или какво да мисля, изричам и правя, аз си казвам:
"Защото искам аз да съм такъв, защото искам аз да съм това, защото искам светът, в който живея, да е такъв и всичко това да е такова завинаги. Искам моята вечност да е като мен самия."
За свободната воля няма друг мотив, за нея няма оправдание, няма извинение. Мотивът й е "Аз искам да съм такъв, каквато ще е моята вечност".
Сега вече целият свят може да застане срещу мен. Какво може да ме накара да остана верен на свободната си воля, ако светът ме заплаши със смърт? - Вярата. Коя вяра? - Вярата в самия мен, вярата в свободата, вярата във волята; не желанието, не страха, не догмата...
Желанията са свързани с този свят, те са свързани със страха, омразата и гнева, те са свързани с "трябва".
Волята е свързана с мен.
Ако аз съм отдаден изцяло на желанията, аз нямам свободна воля, волята ми е поробена от желанията и те ме консумират. Отдаден съм на "не мога без" и прибягвам към "трябва", за да имам... Но аз вече не искам така!
Аз искам...
А какво искаш ти, каква искаш да е твоята вечност?
Търсене
За този блог
Гласове: 2831