Прочетен: 42053 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2016 15:35
Още по-малко се знае, че между 530 и 537 години, сирийци създават азбука за хуно-българите в „древна Велика България” (Теофан, Никифор), дори с нея се извършват преводи на Светото Писание на български език…
Сирийското царство Осроена е създадено през 137 г. пр.н.е. от династията на Абгаридите.
През ІV в. Евсевий Кесарийски, на основата на сирийския документ «Doctrina Addaei», открит в осроенската столица Едеса, разкрива, че Абгар V (4 г. пр.н.е. - 15/50 г. от н.е.) е писал лично на Иисус Христос, молейки го за лек и предлагайки му убежище в Едеса. Христос изпраща след Възкресение апостол Тадей при цар Абгар (Авгар).
Апостол Тадей носи неръкотворния образ на Иисус Христос на цар Авгар. Икона от Синайския манастир "Св. Екатерина".
През 200 г. от н.е. Абгар ІХ Велики първи в света приема християнството като държавна религия в своето сирийско царство Осроена. Много преди Армения и Рим.
През 216 г. от н.е. император Каракала присъединява сирийската държава Осроена към Римската империя…
През ІV в. един от най-цветущите книжовни центрове на Византия е бил днешен Диарбекир, който тогава се нарича Амида.
През 503 г. персийския цар Кавад изселва от Амида около 15 000 християни сирийци и ги изпраща във Велика България.
От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор Кимерийски (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).
Древна Пантикапея, е и гр. Боспор, дн. гр. Керч.
Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строително-архитектурни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали азбука за хунския език и превели „Светото Писание на хунски език”.
През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.
Проб разказал на връщане на императора за колонията на християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон, дн. Севастопол – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).
За сирийците в боспорската колония пише подробно Псевдо-Захарий Ритор.
През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид.
Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амида. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.
„След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”
През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.
Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.
Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.
Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.
you-books.com/book/N-V-Pigulevskaya/Blizhnij-Vostok-Vizantiya-Slavyane
Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).
Сирийските многохилядни пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.
Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хунски (утигурски, български), е между 530 г. и 537 г.
Тагове:
Саруман белия и първоизточника на думата...
ПОСЛЕДЕН ПОСТИНГ
БИХ ИСКАЛ ДА ПОПИТАМ, КОЙ СЪЗДАДЕ МИТА, ЧЕ ХУНИТЕ СА ТЮРКИ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ТЕ ИМАТ ПИСМЕНОСТ ОТ 537 Г., Т.Е. ДВА ВЕКА ПРЕДИ ....най-старите известни тюркски текстове
Създаването на писмения славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт.
Техните ученици намират прием в България при Борис.
Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския....
Славянския явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...
През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...
Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...
Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...
Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....
И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...
Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...Помислете!!!
Езиковедите са посочили различната граматична история/диахрония на българския, въпрос на мета-езиковедски анализ е дали може да се търси на основата на това, различна етническа субстанция (???).
Коя е тази писменост от началото на VІ в.?
От разказа става ясно, че създаването на хунска писменост се свързва с времето, когато в сирийската диаспора на Крим (а тя е от 503 г.) идва аранския, т.е. албански, епископ Кардост (530 г.).
В този случай, понеже от началото на V в. араните, т.е. кавказките албанци, имат създадена писменост, е реално да се предположи, че всъщност лично Кардост или сирийци-християни от неговото обкръжение, са приспособили албанската писменост към хуно-българския език, под ръководството на епископа.
Вероятността да става дума за приспособяване на чужда писменост към хуно-българския език, се подкрепя и от факта, че ако става дума за създаване, а не за приспособяване, няма как да не се величае името на създателя, а двамата сирийци Тома и Йоан в разговор с Псевдо-Захарий Ритор не биха пропуснали името на този свят човек. Такова обаче няма, а се славослови името на аранския епископ, но като епископ и покръстител на определени хуни, а не като създател на писменост. И все пак, най-знаменателното, която разказват Тома и Йоан е, че са направени преводи на „Светото Писание на хунски език”.
Дали тези свещени текстове, които е държал Св. Кирил в ръцете си в Херсон (дн. Севастопол) по време на своята хазарска мисия (859-861), са спомен от това „Свето писание на хунски език“?
Леополд Гайтлер още през 1883 г. допуска, че част от глаголическите букви са заети от албанското писмо. Но житието на Св. Кирил нарича писмената на преведено на непозната писменост Евангелие, което чете на Крим „роски писмена“. Допълнително Св. Кирил, се оказва, че освен със самарянина, с когото се разбира на сирийски, води разговор и с човек, който говори езика на Евангелието.
Още през 1734 г. в древния манастир е създадена библиотека, чийто фонд притежава 3300 манускрипта, между които гръцки, сирийски, старобългарски, етиопски, грузински и др.
През 1975 г. по време на ремонт в манастира, е открита тайна килия под олтара на църквата Св. Георги, където монасите намират още над 1100 манускрипта, с които попълват старото книгохранилище.
Между новата находка имало и 142 грузински кодекса на пергамент, като 9 от тях били палимпсести, т.е. грузинския текст е писан върху по-стар. Два от тези палимпсести, след щателна обработка, се оказало че в ниския слой са били писани с албанско писмо.
Основната заслуга за откритието е на грузинския учен Заза Алексидзе, а през 2009 г. международен екип от учени издава текстовете в Белгия, като книгата съдържа евангелие от Йоан и литургии, но основната й заслуга е щателна лингвистична обработка и дешифриране на езика и неговата граматика.
Според езиковеди като А. Ваян, Р. Якобсон, Х. Лънт, В. Кипарски, Т.А.Иванова и др. получила се е метатеза, т.е. думата „соурьскъi“ (сирийски), чрез метатеза соуръi – роусъi, е довела до „рос“. Тоест, под „роски писмена“, се има предвид „сирийски писмена“. Тази теза има много привърженици и очевидно тя е верната, още повече, че подобна замяна има допусната и при съчинението „За буквите“ (О писменах) на Черноризец Храбър от Х в., където `асоур` е заменено с `роус`.
Така, че РОССИ няма нищо общо с СИРИЯ !?!? --или Вие виждате прилика ???!
Така, че РОССИ няма нищо общо с СИРИЯ !?!? --или Вие виждате прилика ???!
Така, че РОССИ няма нищо общо с СИРИЯ !?!? --или Вие виждате прилика ???!
Ами вижте последният коментар на letopisec. - моят отговор е за него.